Kumba's Honey Jar

Още от ранната пролет започнах да си мисля, как през лятото ще започне голямото потене.

Трябваше да се измисли нещо, на което да не пише "72 часа без изпотяване" или "активира се, докато се движиш", "без бели следи", "нежна грижа за кожата" и какви ли не други щуротии.

Аз определено не съм от жените, които не се потят, а повярвайте ми, познавам такива. Леко им завиждам, че никога нямат мокри петна на подмишниците, но опитам ли се да бъда мъдра, си давам сметка, че освен, че тялото се охлажда по този начин, с потта от него излизат и токсините. Вече е късна есен, но проблемът си остава, с всеки слой дрехи се вдига и "парниковият ефект". Неприятното в случая е миризмата и неудобството да вдигнеш ръце. Да, не е най-приятната тема за обсъждане, но всеки в някакъв момент се е сблъсквал с този проблем.

Другият проблем е, че в почти всички дезодоранти на пазара има меко казано вредни съставки, за които производителите твърдят (ама разбира се!), че няма научно обосновани доказателства, че причиняват рак, каквито са парабените и алуминият. Естествено, че няма солидни научни доказателства за това. Широкоспектърни, изчерпателни и продължителни изследвания се правят от световните изследователски институти само с тежкото финансиране на големи фармацевтични или козметични компании. Нито едно правителство или програма по здравеопазването не може да си позволи да плати за подобни изследвания - затова и доказателствата за вредатата от купищата химикали в козметиката, която ежедневно използваме, не могат да издържат срещу контра доводите на глобалния бизнес. 

Има, обаче, едно основно правило, което се опитвам да спазвам, и то е: "Ако не можеш да го изговориш, не го слагай на себе си". Щом попадна на нещо с безкраен списък от съставки с имена дълги по един ред със съкращения и тиренца, които даже са брандирани от някои производители, значи има нещо гнило. Другият лозунг, който е доста по-краен, но напълно естествен, е: "Не слагай по тялото и лицето си нещо, което не би изял".

Спазвайки и двете правила, с изключение на етеричните масла, които не са за вътрешна употреба, от многото рецепти, които открих, си сглобих  своя собствена формула за део-стик. Изтичах до най-близката дрогерия и си купих най-евтиния део-стик. Исках контейнера, а не съдържанието, него извадих и изхвърлих на боклука, измих контейнера и около два дни го държах на проветрение, защото тая миризма, която иначе изветрява за няколко часа, не щеше и не щеше да се махне.

Ето и всичко необходимо:

2 с. л. кокосово масло

2 с. л. масло от карите

2 с. л. восък от канделила (или 3 с. л. пчелен восък)

2 с. л. хлебна сода

4 с. л. нишесте от арарут (или всякакво друго нишесте)

Бленд от ароматни масла:

8 к. чаено дърво

10 к. палма роза

15 к. лимон

15 к. портокал

Восъкът трябва да се стопи на водна баня или в съд на много тих огън. Когато това стане, към него се добавя и маслото от карите. Щом всичко се втечни напълно, съдът се маха от огъня и към него прибавяме кокосовото масло, содата и нишестето  и бъркаме интензивно, за да не останат бучици и сместа да стане хомогенна. Преди восъкът да стегне трябва да се сложи и ароматната смес от етерични масла и отново хубавичко да се разбърка. За бъдещи майки и кърмачки е добре сместа да не се ароматизира с масла. Може просто кокосовото масло да се смеси с останалите съставки, чак като те изстинат. Така то няма да се загрее и ще се запази ароматът му. После с лъжичка пълним контейнера и добре притискаме, за да премахнем всичкия въздух. 

Вече си имаме чисто нов, напълно "зелен" део-стик с цитрусов аромат, който е изключително икономичен и за разлика от повечето формули, които трябва да се държат в хладилник, защото се топят на стайна температура, тук това не е нужно, тъй като хитро добавихме восък.

Този дезодорант не спира потенето, макар че нишестето има за цел да попива влагата. Това не е антипърспирант и в него няма нищо, което да запуши порите. Маслото от чаено дърво притежава изключителните свойства да унищожава бактериите, които всъщност в комбинация с влагата са причина за миризмата. За нея допринасят и лошата храна, и хормоналният дисбаланс, както и количеството токсини, които тялото ни изхвърля, Тъй като в тази формула няма вода, део-стикът може да издържи до последната си "трошица", без да се развали.

• През лятото консистенцията е въз-мекичка и се налага нанасяне с пръсти. Това обаче не ме притеснява, още повече че и иначе използвам пръсти, за да го разнеса добре по подмишниците си.
• Не дразни и не щипе кожата след бръснене. Може би при тези с по-деликатна и раздразнителна кожа содата би могла леко да дразни, но е малко вероятно.
• Не оставя никакви петна по дрехите, макар че стикът има леко мръсно-бял цвят, след размазването с пръсти маслата попиват и до сега не ми се случвало бяла дреха да остане жълта на подмишниците или пък някоя черна - с бели петна.
• Много хора, използващи домашен дезодорант, твърдят, че през първата около седмица преминават през нещо като детоксикация, т ест. след като дълго запушваните от комерсиалните део-стикове пори бъдат "оставени на мира", през тях започва обилно да се отделя пот. В началото при мен нямаше такова нещо, даже обратното.
• Изключително е икономичен, не мога да кажа точно какво количество, но в моя контейнер има все още продукт и ми се струва, че ще стигне поне за още два-три месеца и нагоре. (Трябва да се има пред вид, обаче, че от няколко месеца редувам део-стика със део-спрей - пак мое производство - и део-соли)
• След толкова време ароматът не е изветрял ни най-малко. Това се дължи и на качеството на етеричните масла, и на тяхната летливост (някои аромати изчезват по-бързо от други)
• С това количество на съставките напълних контейнер от 75 ml. и остана. 
• След като сместа стегна напълно се образуваха малки гранулки. Това е маслото от карите, което очевидно не съм стопила на достатъчно висока температура. Явно е често срещано явление и разбъркването трябва да става с миксер или блендер, но мен не ме притеснява

Това май е всичко за моя део-стик. Изводът ми е, че повече няма да се върна към купешките дезодоранти и антипърспиранти, ако и да ми отнема малко повече време да си го нанасям, нека!