Kumba's Honey Jar

През декември много заобичах няколко неща. Някои от тях напълно очаквано, а в други се влюбих съвсем спонтанно.


Обикновено се старая да храня едновременно тялото и душата си и да им отделям еднакво внимание. За душата, какво и да правя, както и да се грижа за нея, любимо енергийно блокче си остава старата, добра книга. Понеже доста време прекарвам в превеждане на такива, а озвучителната кабина в театъра си е жива къртичина с бледа синкава светлина, очи не ми остават вечер, когато си е традиционното време за четене, за това рядко посягам към случайни (да се разбира непрепоръчани) автори и произведения. Не че не ми се иска да "бръкна на сляпо в тестето" и каквото изтегля, но напоследък или препрочитам стари, леко позабравени книги, или новите на вече любими мои автори.

Последните няколко седмици минаха като насън и изведнъж се озовах в началото на година с нов пореден номер. В началото на декември започва голямото очакване на празниците и почивните дни, после път, Коледа, Нова година, именни дни, домашни вина, баници, кисело зеле, роднини, приятели..., път. Връщаш се на работа и не знаеш, къде се намираш. В къщи - от къде да я започнеш? А нещата трябва да се нормализират някак си, но как? 

На мен този процес винаги ми започва с няколко часа, отделени само за личното ми спокойствие и наслада. Сетих се, че отдавна не бях възнаграждавала буйната си коса за това, че е толкова здрава, не цъфти и се поддава лесно на всякакъв тип обработка. Мъглите, с които ни посрещна София след празниците, обаче, не й се отразиха много добре (както и на кожата ми, между впрочем, но за нея се грижа ежедневно) и точно в слънчевия понеделник си му беше мястото за една гореща маслена баня, каквато косата и скалпът ми обичат (вече знам от опит) като дете течен шоколад.

Януарска маслена смес

Януарските избраници в редици