През декември много заобичах няколко неща. Някои от тях напълно очаквано, а в други се влюбих съвсем спонтанно.
Обикновено се старая да храня едновременно тялото и душата си и да им отделям еднакво внимание. За душата, какво и да правя, както и да се грижа за нея, любимо енергийно блокче си остава старата, добра книга. Понеже доста време прекарвам в превеждане на такива, а озвучителната кабина в театъра си е жива къртичина с бледа синкава светлина, очи не ми остават вечер, когато си е традиционното време за четене, за това рядко посягам към случайни (да се разбира непрепоръчани) автори и произведения. Не че не ми се иска да "бръкна на сляпо в тестето" и каквото изтегля, но напоследък или препрочитам стари, леко позабравени книги, или новите на вече любими мои автори.
Просто нямаше как да пропусна "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Фен съм му още от "Естествен роман", който беше прочетен изцяло в тоалетната, в годините, когато това беше единственото тихо и свободно от съквартиранти място. Сигурно съм пропуснала някоя и друга негова книга (записвам си да сверя), но това прелестно четиво "Физика на тъгата" беше погълнато с кориците за две вечери. Силно препоръчвам!
Обикновено се старая да храня едновременно тялото и душата си и да им отделям еднакво внимание. За душата, какво и да правя, както и да се грижа за нея, любимо енергийно блокче си остава старата, добра книга. Понеже доста време прекарвам в превеждане на такива, а озвучителната кабина в театъра си е жива къртичина с бледа синкава светлина, очи не ми остават вечер, когато си е традиционното време за четене, за това рядко посягам към случайни (да се разбира непрепоръчани) автори и произведения. Не че не ми се иска да "бръкна на сляпо в тестето" и каквото изтегля, но напоследък или препрочитам стари, леко позабравени книги, или новите на вече любими мои автори.
Книгата
Просто нямаше как да пропусна "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Фен съм му още от "Естествен роман", който беше прочетен изцяло в тоалетната, в годините, когато това беше единственото тихо и свободно от съквартиранти място. Сигурно съм пропуснала някоя и друга негова книга (записвам си да сверя), но това прелестно четиво "Физика на тъгата" беше погълнато с кориците за две вечери. Силно препоръчвам!
Чаят
Задължителният за зимата чай, който аз и през останалото време пия в промишлени количества, през декември беше най вече "Sweet Chilli" на "Yogi Tea". Прекрасен вкус, с леко лютив привкус. В него се съдържат любими аромати: какао, мента, анасон, джинджифил, канела, кардамом и карамфил и осен това е леко подлютен с чили и черно пиперче. Пише също и че има женско биле, с което не бива да се прекалява.
Маслото
Маслото от шипка, с което се сдобих още през ноември, през декември твърдо ми стана любимо. Дали има някой, който да не знае, че плодът на шипката е един от най-богатите на вит. C. Това се отнася и за студено пресованото олио от шипки. То е идеален овлажнител за лицето, предпазва от свободните радикали, забавя процесите на стареене в кожата, спомага за заличаване на белези и петна. Вечер след почистването на лицето затоплям няколко капки от него между пръстите си и нанасям под очите, по цялото лице и шията. След това слагам крема си и съм готова. Попива изцяло и не оставя мазни следи. Сутрин усещам кожата си по-плътна и свежа и няма и следа от редовното омазняване, което до сега са ми причинявали всички нощни кремове и серуми, без изключение.
Сапуно-шампоанът
П.П
Всички мои декемврийски любимци могат да бъдат намерени по нашите магазини, дори и африканският черен сапун. Той, обаче е много по-скъп у нас. Ако решите да пробвате и искате нещо на разумна цена, ето ви моя код за намаление при първа поръчка от iHerb : FNT600
Прекрасни идеи! Ще ги сложим в списъка си с желания. Благодаря!
Дано и на Вас се отразят така добре, като на мен!
Как нанасяте маслото от шипка - върху суха или влажна кожа?